Лагерният огън

Лагерният огън – акцент в Анимационната програма и символ на Приключенски езикови лагери ALS, camps.bg

Лагерният огън е символ, начало, традиция… В нашите приключенски, езикови и тематични лагери огънят има непреходно значение, защото е важен ритуал, свързан с откриване на всяка смяна. Той се разпалва през първия ден от началника на лагера  – на приключенския заслон в планината или на специално приготвено за целта място близо до хотелската база. Най-напред аниматорите разчистват терена и ограждат с камъни мястото, където ще се пали огъня, за да го обезопасят и да не стане пожар.  Всички лагерници се включват в подготовката – момчетата донасят подпалки – сухи клечки и клони, които се слагат най-отдолу. След това се слагат по-дебелите дървета.  Момичетата през това време приготвят символите със знак ALS, които се раздават на децата за ,,добре дошли“. При разпалване на огъня аниматорите произнасят наричания в рими, които са нещо като химн в лагера и пожелание към децата за безкрайни приключения.

Огънят

Огънят е традиция. Той присъства в човешките ритуали още от пра исторически времена.  Чрез него хората са съхранили своите вярвания и обичаи. Той е символ на магическата сила и светлина , на слънцето и деня. Огънят е божественият знак на човешкото превъзходство над животинския свят. Той е вечен и благодатен.

Огънят е  символ на берекет. Затова на Игнажден например, не се изнася огън от дома, за да се запази семейното имане, а първият гост, който влезе в къщата трябва да разрови с пръчка огъня и да произнесе благословията „Колко искрици, толкова агънца…“ да се родят, да се множи богатството.

С подобни наричания стопанинът на къщата разпалва огнището на Малка Коледа и поставя в него бъдникът – дебел пън от крушово или дъбово дърво. Предварително е издълбана  дупка в дървото, сипан е тамян или червено вино и е запечатено с восък. Така приготвен коледния бъдник се смята за осветен и може да се принесе в жертва на боговете. С тънкия му край стопанинът разбърква огъня и  благославя „Колкото искрици, толкова  дечица в тоя дом!“.  Дървото остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив до следващия ден.

На Сирни заговезни се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Огънят неотменно присъства и в семейните обичаи – раждане, сватба, погребение. Огнището е гранично място между световете. В него огънят-слънце всеки ден се разгаря и гаси – през деня свети като слънцето, вечер се оттегля за почивка преди следващото разгаряне. На огнището се извършва онова толкова важно за живота преминаване от тъмнина в светлина, от студ в топлина, от невидим във видим свят. Затова огнището е свято място в дома.

Традицията повелява, че огънят поставя ново начало…

Светещи фенери

Друг важен за нас ритуал е пускането на светещи фенери в нощното небе. Още първата вечер всички лагерници, строени в индианска нишка с фенерчета в ръка тръгват на кратък вечерен поход до предварително избрано високо място недалеч от хотела. Там, разделени на отбори палим китайски фенери, които пускаме да летят нависоко. Децата се нареждат в кръг около фенера и внимателно го придържат, за да се издуе от горещия въздух. Когато полети те затварят очи и си пожелават нещо. Дано всички техни желания станат сбъднати мечти!

Автор: Nora

                                                                     Гласувайте за нас в:  bg_top_logo18